A day in the life of your fast fashion jeans

Малко сънен след неспокойна нощ, памучният цвят се събужда, готов да започне деня си. За да порасне в един килограм използваемо влакно, са били необходими до 20 000 литра вода¹ (еквивалентът на до 400 изпирания на дънки), множество пестициди и между шест и осем месеца. Но памукът има още дълъг път, преди да се превърне в модерни дънки от бързата мода. „Трябва да направя нещо с тази коса“, мисли си той, опитвайки се да махне няколко прашинки, които развалят стила му.

Докато се възхищава на безкрайните полета, които някога е наричал свой дом – част от 35-те милиона хектара, отделени за отглеждане на памук по света – памукът е пренесен през границата. Тук комбинация от огромни машини, нископлатени фабрични работници и съмнителни химикали² му помагат да достигне ново ниво на „чистота“ и да се превърне в прежда. „Изглеждам по-слаб“, усмихва се памучната тъкан, любувайки се на новата си, фино изпредена фигура.

Потапянето в токсична баня определено не е това, което памучната прежда е планирала за сутринта. „Тези модерни детокс терапии не са това, за което се представят“, казва тя с леко раздразнение. Но след миг трябва да признае, че новият ѝ индигов нюанс е истински впечатляващ. Разбира се, химикалът, необходим, за да се фиксира индиговото багрило към влакната, ще бъде изпуснат във водните басейни², но красотата си има цена, нали? Без много време за размисъл върху алтернативите на бавната мода, преждата се изтъкава в плат, качва се на камион и поема към Синтан – китайския град, известен като „столицата на дънките“.

„Пристигнах!“, възкликва памучният плат, след което се закашля. Винаги е смятал, че ароматът на успеха ще бъде по-малко задушлив. „Добре че нямам бели дробове“, мисли си той, готов за трансформацията си в най-новия must-have артикул от бързата мода. Работниците, които сбъдват мечтата му, не изглеждат толкова ентусиазирани от безбройните часове труд, необходими за това. Въпреки това работят усърдно и не след дълго памучният плат се превръща в стилен чифт дънки от бързата мода.

Дънките се качват на два камиона, кораб и самолет за последното си епично пътуване. След 14 000 километра³ – приблизително средното разстояние за един чифт дънки от бързата мода – те с огромна радост се озовават в европейски универсален магазин. Всяка година по света се продават около 1,25 милиарда дънки⁴ и те са щастливи да бъдат част от „елита“. „Мама би се гордяла“, проблясват те, докато са взети от елегантна жена, която ухае на цитруси.

Животът след магазина е хубав, но дънките от бързата мода започват редовно да оглеждат шевовете си. Те знаят, че средната дреха се използва едва 3,3 години, преди да бъде изхвърлена⁵. Трескаво търсят в Google: „Как да останеш млад“ и „5 начина да задържиш интереса на жената си“. Научават повече за влиянието на бързата мода и за момент се чувстват зле, докато не откриват бавната мода и осъзнават, че никога не е твърде късно да направиш разлика. Разбират, че прането на дънки с правилния продукт, както и поправянето на малки несъвършенства, не само удължават живота им, но и са значително по-добри за околната среда от купуването на нови.
„Чувала ли си за кинцуги?“, питат те своята стилна притежателка, уверени, че не е твърде късно да #Rethinkfashion.

Източници:

1. World Water Day: the cost of cotton in water-challenged India
2. The Environmental and Human Cost of Making a Pair of Jeans-The logical Indian
3. Данните са изведени от комбинация от източници, включително: The Supply chain for jeans: assessing transport and energy consumption (Michael Browne, Julian Allen, Transport Studies Group, University of Westminster, London, UK) Energy Consumption in the UK Jeans Supply Chain (Transport Studies Group, University of Westminster)
4. Denim Jeans Industry Market Analysis
5. Valuing Our Clothes: the cost of UK fashion